Комиксовите филми се издигнаха от нишов жанр, привличащ вниманието само на почитателите на оригиналните комикси, до най-касовия и най-популярния тип филми на планетата, до голяма степен именно заради плана за киновселената на Marvel. Признавам си лично аз "влязох" сравнително късно в тази вселена, но както споменах жанра си беше точно нишов!

Филмите на Marvel, особено в последните няколко години, макар и да опитват леко жанрово разнообразяване, все пак имат един и същи шаблон, по който горе-долу трябва да се движат. Добрите трябва да побеждават, а лошите да губят, трябва да опознаем герои с техните индивидуални способности, да ги разберем и като обикновени хора и като свръхчовеци, за да можем накрая да ликуваме, когато победят.

„Вечните“, най-новото попълнение във вселената, също трябва да следва тези правила, макар и до някаква степен да е най-различният Marvel филм, който сме получавали досега. Във „Вечните“ е наблъскан изключително много сюжет, който трябва да се обяснява и прекалено много герои, които трябва да опознаем и това е един от главните проблеми във този филм. Колкото и дълъг да са го направили в крайна сметка се оказва, че НЯМА ВРЕМЕ за всички. А това е само завръзката, целия филм е пълен със сюжет, който постоянно трябва да върви напред, мистерията трябва да се разкрие, героите трябва да се разделят, съберат и намерят решение на проблемите си. Но чакай, трябва и да се върнем назад във времето, за да разберем какво е станало в миналото. Чакай сега пак, трябва да отскочим до космоса, за да обясним пък самото съществуване на вечните и девиантите. Заради тези изисквания на сюжета, се стига до най-големия проблем на филма – ритъмът му е напълно скапан.

И все пак, накрая след като напуснеш тъмната зала си даваш сметка, че Вечните не е лош филм, през цялото време държи интереса ти, но всичко се случва толкова бързо, а всеки от героите си има толкова добър потенциал за разкриване, че те е яд, за това, че са го убили прекалено рано!