Цели 13 години след първото си пътуване до Пандора Джеймс Камерън най-накрая се завръща в света на На'ви в "Аватар: "Природата на водата". Поредният мащабен проект, който се стреми да разшири и преосмисли света на Аватар, "Аватар: "Природата на водата" носи големи амбиции и огромна тежест на раменете си. Макар и да има неоспорими болки в израстването на това начинание, "Аватар: "Природата на водата" притежава същата магия на първия филм, тъй като някои от най-добрите визуални ефекти, виждани някога на екрана, са съчетани със завладяващи емоции. Оригиналният филм направи революция във възможностите на кинематографичния обектив и макар продължението да не е толкова шокиращо зрителско преживяване, то все още е абсолютно зашеметяващо.

Историята, от друга страна, се бори. Макар че големите емоционални моменти все още работят, а цялостният път, който франчайзът си очертава, е засят с много обещаващи семена, в преобразяването на света на Аватар има неизбежна неловкост. Това беше свят и набор от герои, които не бяха създадени, за да създават продължения или франчайзи. Аватар от 2009 г. живее и умира като самостоятелен проект, което налага използването на така обичания от мен похват в киното за "възкресяване" на герой. От мъртви герои, които намират начини да се върнат към живота, до нови герои, които очевидно са съществували само извън екрана, в "Аватар: Природата на водата" има много неща, които изискват от публиката просто да приеме случващото се и да продължи напред, без да се интересува от логика или яснота. За да се вместят тези нови сюжети, за съжаление някои от утвърдените герои заемат доста голямо задно място. "Аватар: Природата на водата" е много по-загрижен за установяването на новите герои и историите им, които ще носят бъдещето на този франчайз, така че някои като Нейтири (Зоуи Салданя) трагично губят почти цялата си роля и заемат огромно място на заден план извън екшън сцените. Дори самият Джейк Съли е далеч и на заден план, отколкото може да се очаква. Макар че може би е необходимо за франчайза, това е разочароваща реалност, когато се постави в контекста на първия филм. Вместо да се разглежда като продължение, е съвсем ясно, че "Аватар: Природата на водата" всъщност е началото на историята, като събитията от "Аватар" от 2009 г. са използвани по-скоро като предистория.

Това е доста голяма слабост на филма, от която страдат както темпото, така и разказът, заедно с доста трагичното отслабване на ключови моменти от оригиналния филм, като например смъртта на полковник Майлс Куарич означава толкова много, когато човек знае, че той веднага ще се върне..... Уауу! Но Камерън е умен и знае, че за да създаде още 3 филма от франчайза и публиката да ги изгледа и следователно да си плати за това, той трябва да осъществи връзка с нея и филма, да продължи историята след като вече е яхнал вълната..Камерън трябва да  накара зрителя да се интересува от тези герои и филмът постига това, като отделя толкова много време в опит да развие връзка между тях и публиката. Основният актьорски състав на децата на Джейк Съли е снабден с достатъчно уникални личности, за да може наистина да блесне и да се почувства достойно като главни герои. На Кири (Сигорни Уивър) е дадена уникална душа, като се има предвид връзката ѝ с д-р Грейс от първия филм, като голяма част от историята ѝ е посветена на любовта към природата и чувството на объркване около нейната самоличност. Нетиам (Джейми Флетърс) и Ло'ак (Бритън Далтън) са силни личности и имат добре изградени отношения, както помежду си като братя, така и с баща си, който очаква много от синовете си. Ло'ак особено изпъква в страничен сюжет, включващ връзката му с отхвърлен тулкун - голямо китоподобно същество, което установява близка връзка с местните на'ви. Това е една от най-очарователните връзки в целия филм и дава на Ло'ак необходимото сърце, като се има предвид колко очевидно е, че той ще играе голяма роля в бъдещето на тази поредица. Семейството се допълва от по-малката Туктирей (Тринити Джо-Ли Блис), която граничи с попадането в стереотипа на досадната по-малка дъщеря, но засега просто успява да оцелее.

"Аватар: Природата на водата" може и да не е революцията, каквато беше оригиналният филм, но проектът все още е доста голям успех и определено вдига шум след себе си. Явно издигнат от техническите си елементи, филмът приема някои грубости в сюжета и темпото, за да очертае пътя за бъдещите си продължения. С някои интригуващи постановки и характерни герои, това може да се равнява на фантастичен нов филмов франчайз. Докато тази реалност предстои да бъде написана, "Аватар: Природата на водата" доказва, че има още какво да се види и направи в света на Пандора, и обещава да бъде достойно кинопреживяване.