SCREAM

Идеята за излизането на още един филм от поредицата Scream след Scream 2011 е чиста проява на кощунство, но след като Amazon посегнаха върху LOTR вече нищо не може да ме изненада, така че какво е един „Крясък“ в повече би бил излишен не мога да разбера? От излизането на оригиналния филм през 1996 г. франчайзът "Scream" е смятан за една от най-силните и последователни хорър поредици, главно благодарение на влиянието и майсторството на режисьора Уес Крейвън. Уви през 2015г. Крейвън го застига зла участ  той умира, но надеждите за нов „Scream”, НЕ! Новият филм събира призраците от миналото с лицата на днешния ден, за да тласне франчайза в нова посока, която едновременно да осигури нещо ново за поредицата и да зарадва феновете на франчайза до момента.

На свобода е нов убиец, който отново носи маската и костюма на Ghostface. Сам (Мелиса Бурера) и Тара Карпентър (Джена Ортега) са сестри, които се оказват в центъра на всичко това. Те трябва да разберат защо новият убиец Ghostface се е насочил към тях, преди да е станало твърде късно. Ако се надяват да се измъкнат живи, ще трябва да следват основните правила на филмите на ужасите. До тук звучи супер пикантно, докато не разбираме, че изведнъж филма започва да обръша внимание на старите герои, които са отцелели от франчайза по – рано.

В крайна сметка "Крясък" е филм с две страни. Притиснат между желанието да представи нови герои , като същевременно иска да достигне върховете на миналото, филмът се намира в пагубна криза на идентичността, от която така и не може да се възстанови. Филмът очевидно иска да даде на Сам Карпентър светлината на прожекторите, но трябва произволно да я избута от пътя, за да позволи на Сидни и старата банда да получат своите места. Това обаче е изтласкано на заден план, за да се даде възможност на новите герои да получат своите моменти. Та един от основните проблеми е постоянното „надиграване“ на старото срещу новото поколение.

Всеки запознат с предишните филми му е ясно какъв е начина на гледане на филм от този франчайз. Група от хора и човекът с маската е един от тях, като зрителят трябва внимателно да следи, кой от героите къде е в дадения момент, за да достигне до извода кой е убиеца. Е тук нещата ни са издадени още в първите 15 минути на филма и с ръка на сърцето си казвам, че основната магия на този филм беше пропиляна още в самото начало. Или с други думи, убиеца го познах още с първата му поява на екрана. Стига се дотам, че когато отделните лица биват отстранявани едно по едно, зрителите лесно могат да забравят дори кой е бил в основната група и следователно да забравят останалите варианти за убиец. Не помага и фактът, че до края отговорът е толкова очевиден, че да се твърди и претендира дори за някакъв обрат, Досега на големия екран не е имало мистерия на Ghostface, която да се усеща толкова сухо и очеизвадно.

Единственото истинско изкупление на филма са убийствата. Макар и в крайна сметка да нямат никакво значение, що се отнася до емоционалната тежест, убийствата в "Scream" са брутални и са едни от най-добрите във франчайза до момента. До голяма степен благодарение на развитието на режисьорските способности и специалните ефекти, филмът е в състояние да бъде по-извратен физически от всякога.

Няма да има заключение защото съм ядосан, че пропилях неделната си вечер в гледане и писане на ревю за филм, който спокойно можеше да пропусна!