"Круела" на Дисни е възхитително заплетена и комична история за произхода на героите, която се оказва перфектната витрина за звездите Ема Стоун и Ема Томпсън. Може би малко по-мрачен, отколкото сме свикнали докато гледаме филм на Дисни (има някои наистина мъчителни моменти), този поглед към това как Круела - госпожа Де Вил, е станала злокобното чудо, което познаваме.

Филмът, чието действие до голяма степен се развива на фона на бляскавата и пънк рок революция през 70-те години на миналия век, проследява бунтарската млада Естела (Типър Сейфър-Клевланд), която се опитва да изживее мечтата си и да пробие в прословутия изолиран свят на висшата мода. С малко семейство и имущество, нейната пакостлива и творческа натура я привлича към двама млади измамници и заедно създават весела банда крадци, които си изкарват прехраната по претъпканите улици на суингиращия Лондон. Годините минават и Естела (сега Ема Стоун) получава своя голям шанс - работа в Liberty, най-луксозния и високотехнологичен универсален магазин в града. Въпреки че започва работа там като чистачка, нейният усет към модата, примесен с хаос и драма, привлича вниманието на най-голямото име в бранша - баронеса фон Хелман (Ема Томпсън), емблематичен дизайнер на върха на своята класа. Баронесата е едновременно приказно модерна и безмилостна до мозъка на костите си. Непокорна във всеки аспект от живота си, тя се отнася към служителите си като към наемни работници и злобно си присвоява всички техни идеи и труд. Макар че за кратко време е нещо като наставник на Естела, отношенията им се променят и Естела прегръща злата си страна, Круела, за да издигне и отстрани истинския злодей на творбата - баронесата.

Стоун върши възхитителна работа, за да балансира двете много различни страни на Естела и Круела, като се забавлява и изпъква, когато е необходимо, но винаги гарантира, че героинята остава достатъчно основателна, за да ни е грижа за нея. Въпреки това филмът принадлежи на Томпсън - актриса, която може да накара сложна поръчка за обяд да звучи като шекспиров монолог.

Круела може и да изглежда като съвсем нова глава в далматинската история, но филмът ни дава множество "велиденски яйца" и почит към миналото. От кратката поява на един нещастен, желаещ да бъде музикант на име Роджър, през известния автомобил Panther De Ville, до кимването към известната сцена от 1961 г., в която Понго разсъждава за приликата между кученцата и техните стопани - има много неща, които дългогодишните фенове могат да разгледат.

Изводът: Макар че Круела не е новаторско кино, тя е много хаотично забавление. Гилеспи и екипът му са предоставили на зрителите подобаващо злокобна и добре изиграна предистория за един от най-великите злодеи на Дисни.