Феноменът Хари Потър
Знам, че днес никой не се сеща за очилатия магьосник, но понеже в моя живот, като студент, ми възложиха задача да пиша за него, ме накараха да си спомня за един от най - любимите си герои, пускам текста и тук.
Тя е безработна разведена учителка по
английски и френски език, когато започва да пише първата част от поредицата -
“Хари Потър и философският камък“. По онова време няма дори кредитна карта.
Започва да пише на маса по кафенетата в Единбург, докато дъщеря и Джесика спи. През
декември 1990 майка ѝ умира от множествена склероза едва на 45 годишна
възраст. Роулинг казва по този повод: „Пишех „Хари Потър“ в момента, в който
майка ми почина. Никога не успях да ѝ разкажа за „Хари Потър“. Татко ме извика
в 7 часа на следващата сутрин и просто разбрах какво се беше случило още преди
да проговори... Почти не минава ден, в който да не мисля за нея. Имах толкова много
да ѝ разказвам.“ След тежката загуба, Роулинг среща много трудности, защото
отглежда дъщеря си сама и разчита единствено на социални помощи. Въпреки това
успява да завърши първата си книга за Хари Потър и след около година нейният
агент я информира, че издателство Блумсбъри ще я публикува (1996 г.). Това е
началото на световния успех на поредицата. Любопитен факт е, че двама от
най-близките приятели от детството на Роулинг били брат и сестра, чието бащино
име било Потър. 9 английски издателства отхвърлят ръкописа, а “Блумсбъри“ “
плаща 4000 долара хонорар за него. Останалото е историята за Пепеляшка в
съвременната литература - днес Роулинг е призната за най-успешната писателка в
света и носи благородническа титла.
Без значение дали сте чели книгите за
Хари Потър или не, или сте гледали филма, със сигурност вече сте чули за Джоан.
И ако сте от тези, които никога не сте се доближавали до книжния носител
сигурно ще се питате, за какво е целия този шум? Та това е само една детска книга, нали така?
Какво е това, което поредицата за Хари Потър направи, че се оказа в живота на
толкова много хора? Това е, невероятната способност на Роулинг да създава
истории, които грабва вниманието и ума и прерастна в най-великото литературно
събитие на всички времена. Роулинг превърна четенето в приятно занимание за деца
и родители. Тя ни накара да говорим, да спорим, да дебатираме – за линията на
сюжета, за героите, какво ще се случи след това, за религиозните нюанси на
книгата.
Неуспорим е факта, че историята за
очилатия магьосник придоби световна слава още с излизането на първата книга. От
ясно пре ясно е, че Роулинг накара цяло едно поколение да израстне със малкия
магьосник. И точно тук според мен се крие един от козовете на автора, на който
се дължи придобитата популярност на книгата.
Всичко започна през далечната 1997
година, когато излезе на пазара първата книга озаглавена "Философския
камък" Историята в книжката е за едно малко момче, Хари Потър, което живее
в семейството на диви и примитивни хора, които го мразят. Собствените му
родители са мъртви и то расте на практика само, без грижа, без обич. Но един
ден сови започват да пристигат с писма, адресирани до него, а не след дълго те
биват последвани от рошав гигант, който носи новина, която ще стопли сърцето на
Хари – той е поканен в “Хогуортс”, училището за вълшебства и магии, чудно
място, където ще може да избяга от тираничните си настойници, да намери нови
приятели, да открие своя истински дом. Това е кратката въвеждаща история, която
признавам си лично аз като дете на 12 години бях запленен от прочетеното още в
самото начало. Кое дете на тази възраст не смята за интересно история, в която
присъстват училище за магьосници, вълшебни сови и едно дете изоставено в
недобронамерени стопани на възраст, същата, като тази на читателя? Магията се е
случила още в самото начало. Още от самото начало става ясно, че това е книга предназначена,
за най - малките, които тепърва започват
да опознават света на книгите и удоволствието от четенето на приказки. Роулинг
е подбрала аудиторията си много умело, като се има в предвид, че тя е планувала
предварително още няколко продължения през годините. След като вече хиляди деца
са се прихласнали към историята в книгата следва другия момент, в който малките
читатели разбират, че не всичко е толкова хубаво в този нов свят, колкото се предполагаше
в началото. Света на магията крие и ужасна опасност. Защото родителите на Хари
са били убити от лорд Волдемор, брутален черен магьосник, който загадъчно е
изчезнал в нощта, когато се опитал да убие още невръстния Хари. Но сега
Волдемор ще се опита да се върне, спотайвайки се в сенките и търсейки един от
най-мощните вълшебни предмети – Философския Камък. Хари Потър, момчето, което
оцеля, ще трябва да се изправи отново срещу него. Но дали куражът и смелостта
ще са достатъчни срещу черната магия?
Завладяваща и красива, “Хари Потър и
Философския Камък” има всички качества за да се превърне в класика. Чете се
бързо и някак неусетно, пълна е с герои, към които е трудно да не се привържеш,
а сюжета е пълен с изненади и обрати до самия си край. През погледа на
чаровното сираче читателя се запознава с един от най-оригиналните приказни
светове, а едновременно с това книгата е и прекрасна алегория за победата на
магичното над обикновената сивота на ежедневието, въплътена от
“мъгълите”-немагьосници като настойниците на Хари. Великолепно четиво за малки
хора предпочитащи спокойствието в четене на книги. "Хари Потър и
Философския камък" поставя началото на една история със солидна маса
почитатели или наричани по - нататък Потър фенове. Ако за всички по малки читатели,
книгата е прекалено голяма, а за всички навлезли в тинейджърските си години,
четивото е просто една приказка става ясно, че тя е предназначена за една не по
- малка маса от деца или така наречената златна среда. Именно тези деца на
които самите герои са им по близки, а и обстановката и мястото на действието
предразполага шансове за развитие и за напред.
Началото е поставено и всички прочели
първата част от поредицата очакват с нетърпение, кога Хари ще се завърне в
училището за магьосници отново. Ето, че и този момент не закъснява. Година по
късно на книжния пазар излиза втората книга от поредицата озаглавена този път
"Стаята на тайните" В света има много кадърни автори както на
фентъзи, така и на детски романи. Повечето от тях обаче са като падащи звезди –
проблесват с една книга, а после залязват, мъчейки се да изкопират успеха си,
никога не достигайки нивото на старта си. Със “Стаята на Тайните” обаче, Дж. К.
Роулинг започна една тенденция, която изненада и зарадва растящия и брой
фенове, а именно – константно започна да подобрява писането си от книга на
книга. Това започна да личи още от втория том на сагата и.
Хари Потър се връща в “Хогуортс” за
втората година от обучението си на магьосник, тайно надявайки се, че този път
силите на злото няма да го безпокоят. Но на момчето, което оцеля почивката не
му е писана. От скритата нейде из Хогуортс Стая на Тайните изпълзява
отвратително чудовище, което оставя жертвите си вкаменени и безмълвни. Не е
ясно нито какво същество е чудовището, нито кой го е пуснал. Очевидно е обаче,
че то трябва да бъде спряно, иначе училището за вълшебства ще бъде затворено.
Отново Хари е този, който може да се
изправи срещу падащия мрак. Но дали този път момчето няма да загуби живота си в
битката със загадъчната твар, дебнеща из сумрачните коридори на замъка?
Втората книга от цикъла е тази, която
истински ме запали по историята. Обогатяваща света на вълшебниците, тя те държи
в напрежение от първата, до последната страница и те оставя нетърпелив за още.
А то идва тепърва... В България тази книга можехме да я прочетем едва през 2001
година. Споменавам това не случайно, а защото точно тогава, по световните кино екрани, студио Warner Bros
подготви за почитателите на поредицата /вече наброяващи милиони/ и филм по
първата книга носещ заглавието и на самата книга. Говорейки за Хари Потър няма
как да говорим само за книги. Както знаем всички с напредването на технологиите
киноиндустрията в Холивуд се развива с главоломни размери и благодарение на
това с помощта на специални визуални ефекти освен милионите читатели, а сигурно
и още толкова зрители успяха да се докоснат до света на Хари Потър. По лесен и
по нагледен начин за презентация на книга е филма. Симбиозата, която се
осъществи между книгата и филма не доведоха до нищо друго освен до едно -
умножаване в пъти фенската маса, запалване на още по голям интерес у читателите
и копнеж и очакване с нетърпение следващите книги. Казвам следващите, защото
щеше да е необяснимо спирането на така разрастналата се поредица точно в този
момент.
Дж. К. Роулинг продължава историята
на момчето, което оцеля по брилянтнен начин с третия том от книгата – “Хари
Потър и Затворникът от Азкабан”. Романа е и преломен за цикъла, тъй като може
да се каже, че е началото на истинския сюжет.
Сириус Блек, ужасяващия магьосник,
убил десетки след изчезването на господаря си Волдемор, е избягал от затвора
Азкабан. Тази страшна новина долита до Хари Потър, докато той бяга от дома на
отвратителните си настойници. И по-лошо: Сириус търси него. За да го убие.
Но с това неприятностите едва
започват... По петите на Блек са пазачите от Азкабан, дименторите, създания на
чистия мрак, които не правят разлика между престъпника и озовалата се на пътя
им жертва.
Хари трябва да се опита да разбере
истината за опасния Сириус Блек, но дали ще успее? Този път шансовете му
изглеждат малки...
Третата книга е не просто ново
доказателство за таланта на Роулинг. Тя е един блестящ роман за предателството,
смелостта и истинското приятелство, които побеждават всичко. Брилянт за
читатели и фенове. И докато книгите излизат една по една, годините в
магическото училище се изнизват със същата скорост. Героите във книгата
порастват и Хари вече не е онова малкото момче, което помним от първата му
година в Хогуортс. Той е завързал приятелство с двамата си най - добри
съученици, Рон и Хърмаяни. Със всяка изминала година в училището героите
порастват, а с това и проблемите им стават все по големи и задълбочени. Докато
Потър се бори с Онзи, който не трябва да се назовава, той също така трябва да
се справя и със сложни взаимоотношения, ревност и лъжи. От друга гледна точка
самия читател вече не е онова малкото дете, което за първи път хваща книга в
ръцете си по собствен интерес, напротив. Заедно с любимия си герой, който
израства в училището за магьосници, и читателя пораства по същия магичен начин
съвсем неусетно. Проблемите му в ежедневието започват да се уеднаквяват заедно
с тези на любимия му герой. С други думи казано връзката герой и читател вървят
паралелно напред. Като доказателство за това е следващата част от романа,
" Хари Потър и Орденът на Феникса", където вече не малкия магьосник, а
големия тинейджър Хари Потър се сблъсква с нещо, което никога преди това не е
изпитвал, а именно любовта. Но не любовта към своите родители, а към момиче на
неговата възраст. Все известен факт е че първата ученическа любов идва точно в
този момент, така и в книгата вече ни е представен един пораснал Потър със
проблеми и случки от ежедневието му, като един нормален тинейджър.
Смеската от реализъм и фантастика
завладява още повече читателя. Може би точно това прави и петия том от цикъла
най-продаваната книга за всички времена, потрошавайки всякакви рекорди за
продаваемост и то в година, когато качествените фентъзита на новото хилядолетие
излизаха на купчини. Но нито едно от тях не доближи петата част от историята за
момчето, което оцелява (макар и все по трудно).
Загадъчен сън измъчва нощи и нощи
наред Хари, не му давайки мира в може би най-трудната година от живота му.
Приятелите му са спрели да му пишат, никой не му казва нищо, а и самия той е в
трудна възраст, раздразнителен и едновременно с това уязвим. Прекрасния момент
за противниците му.
Страхливия министър на магията
Корнелиус Фъдж не иска да приеме, че Волдемор се е върнал и вместо това
всячески се опитва да пречи на Дъмбълдор и Хари, изпращайки садистичната
Долорес Ъмбридж като учител в “Хогуортс”. Докато тя се опитва да вгорчи напълно
живота на и без това изнервения Потър, Черния Лорд крои клопка около момчето.
Смъртожадните се сбират отново при мрачния си господар, докато онези, които
трябва да го спрат си пречат взаимно. Изпъстрена изключително много с
емоционални моменти, книгата е идеалното тинейджърско четиво. Дълъг път – дълъг за героя, който едно
ококорено хлапе се превърна в млад и силен магьосник, за света, в който
атмосферата от опасно приключение стигна мрачна и заплашителна част, в която
гибелта се е надвесила над всичко, за читателите, които израстнаха с тази
история, сред които съм и аз. Шестата книга е различна от предишните пет –
героите вече са на по 17 години и не са деца. Те не се и държат като деца, няма
я тяхната жизнерадостност, вече те са младежи, влюбват се, разочароват се,
близо са до решителния момент, в който вече ще са завършени магьосници и ще
напуснат Училището са Вълшебства и Магии. Ако оцелеят. Защото над всички тях е
надвиснала гибелта под формата на козни, които са толкова черни и покварени, че
предизвикват гняв у читателя, докато разлиства страниците на книгата. И ако
отвратителните и потресаващи заклинания на лорд Волдемор са очаквани, то
другите мистерии в книгата разтърсват до основи и ще изненадат всеки.
Спомняте си началото, когато едно 10
годишно дете адресира симпатиите си към малкия магьосник, минавайки и
израствайки заедно със него, преживявайки всички негови емоционални възмездия и
падения, стигайки до неговите тинейджърски години със съвсем нови и неочаквани
проблеми. И точно накрая, когато атмосферата е вече коренно различна от онази
каквато беше в началото, заварваме потресаваща, тъмна и мрачна обстановка
изпълнена със зли сили, отчаяни викове и стонове за помощ - заключителният
сблъсък между Хари Потър, момчето, което оживя, Избраният, „символът на
надеждата“ както за магьосническия, така и за мътнородския свят – и Лорд
Волдемор, Онзи, който не може да бъде назован, престъпният водач на
смъртожадните. Добро срещу зло. Любов срещу омраза. Монументалният, омагьосващ
епос на Дж. К. Роулинг, след десет години труд, е вече дълбоко вкоренен в
традиционната литература и холивудските саги – от гръцката митология до Дикенс
и Толкин, та чак до „Междузвездни войни“. И, верен на произхода си, той
завършва не с някакво модернистко, „Сопрано“-подобно увъртане, а с един добър
старомоден край: голямо-екранен, водещ до сърцебиене, смразяващ кръвта сблъсък,
последван от епилог, който ясно описва съдбите на героите.
Изключителното постижение на Роулинг
се състои в това, че тя успява да направи от Хари както един познат юноша –
принуден да се справя с разочарованията в училище и любовни срещи – така и
епически герой, сроден с всеки друг, от младия крал Артур до Спайдърмен и Люк
Скайуокър. Дж. К. Роулинг успява да създаде свят, който е също толкова
детайлиран, колкото и Оз на Франк Баум – един свят, който е толкова подробно
осмислен като история, ритуали и правила, че може да бъде определен като
алтернативна вселена, което може би е и една от причините защо книгите „Потър“
породиха такава страстна група от почитатели и толкова старателни тълкуватели.
С тази книга читателят разбира, че някои дребни случки и отклонения в
предишните томове (скрити сред огромно количество отвличащи маневри) създават
една червена нишка, водеща директно към окончателното разрешение на сюжета, че
госпожа Роулинг е подредила отделните парченца от този пъзел с дикенсово
усърдие и изобретателност. Предмети и заклинания от предишните книги – като
невидимото наметало, еликсира на живота, мислоема на Дъмбълдор и летящият
мотоциклет на Сириус – играят важна роля в тази книга, а герои, срещани преди,
като домашният слуга Доби или господин Оливандър, майсторът в производството на
магически пръчици, се появяват отново.
Светът на Хари Потър е място, в което
светското и вълшебното, обикновеното и свръхестественото, вървят ръка за ръка.
Това е място, в което колите могат да летят и совите носят поща, място, в което
картините говорят, а едно огледало отразява най-затаените човешки желания. Но
същевременно това е място, безкрайно познато за читателите, място, в което
смъртта и катастрофите на ежедневието са неизбежни, а човешките животи биват
определяни от любов, загуби и надежди – точно така, както това става и в нашия
собствен свят. Силно съм убеден, че поколението, което изчете поредицата няма
да е единственото. Това е роман, който постигна колосални успехи в съвременната
литература и ще живее още дълги години. Несъмнено има място за него. Следващият
голям пробив на Хари, прогнозират някои експерти, ще дойде, когато
представителите на “поколението Потър” сами станат родители и започнат да
разказват историите на своите деца. И така водещият план е Хари да бъде
утвърден, подобно на Мики Маус или Уини Пух, като една от вечните звезди на
детските приказки, с редица печеливши вторични дейности, развивани около името
му.
About the Author
0 comments